Показват се публикациите с етикет привързаност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет привързаност. Показване на всички публикации

петък, 9 март 2012 г.

Опиянение или изтръпване.

В добавка към размишленията ми за обичта към себе си и значението на отделянето ни от околните, намерих невероятна презентация от българско събитие. 
Темата е доста обширна, но може да обобщим, че е за изконната нужда на човек да остава насаме със себе си, за да осъзнава реалността, в която живее. Ясен Захариев говори и за всевъзможните начини, които намираме, за да НЕ оставаме насаме със себе си, за да НЕ виждаме отстрани живота си, за да "изтръпнем" към реалността и нейните случвания. За да ни е по-лесно. Но по-лесно ли ни е всъщност?  (Тук е силно - мисля, че е към минута 11-та). Стигаме до антидепресанти, до алкохолни безумия, и тук ... идва решението. Вижте по-долу кое е то :-)



неделя, 5 февруари 2012 г.

Уморени крила.*

Понякога се случва да се уморим от опити, да не вярваме във възможността да срещнем нов човек, който да запали огън в нас, да не вярваме, че може пак да се сближим с някого, с когото да се чувстваме уютно.

Идеята тепърва да опознаваме някой, който да не ни допадне и да трябва да го отстраним деликатно от пътя си, или - не дай си боже! - да го харесаме малко, но негативите да са повече и да се измъчваме взаимно известно време на приливи и отливи от обич... Всичко това може да тежи много.

Тогава е толкова изкушаващо да погледнем назад, към някой, останал в миналото, когото обаче знаем в детайли, познаваме и добрите, и лошите му страни, знаем, че няма нужда да изпитваме силни емоции с него, че всичко ще бъде толкова рационално, хедонистично и удобно. Удобно е думата... и поглеждаме назад през прозореца на времето.
Но това е клопка - клопка на егото ни, което не иска някой да го руши наново. То не иска качествата и подходът ни към другите да бъдат подлагани на съмнение, иска да си е спокойно и самоуверено, иска да знае, че някой ни харесва, че имаме значение за някого, че някой иска да прекарва време с нас.

Така че ходът "назад към старите, но златни" помага, но... за малко. Той е с ефект, кратък като от болкоуспокояващо. Защото дълбоко в себе си много добре знаем, че щом предишният път не е проработило с този човек, вероятно и този път няма да проработи. Трябва и двамата да сме поне малко мръднали в емоционалното си развитие...
Присъствието на нещо ново винаги е от значение. А "отминалите" хора по-добре да употребяваме в умерени дози!

*Заглавието е на Дони и Момчил от едно време.

вторник, 24 януари 2012 г.

Can take my mind off you.

Преди известно време писах за това, колко е трудно да премахнеш някой от списъка си с приятели в социалните мрежи... Тази вечер почувствах какво е да те махнат от списък с приятели. И то без да знаеш причината и без да ти е даден шанс да разбереш. No communication. No love, no glory / No hero in her sky. Усещането за реалност си е баш реално. И тихичко боли... ще чакам тихичко, докато отмине. И все пак ми липсваш!

сряда, 31 август 2011 г.

Различни, но еднакви.

Снощи говорих с една позната - сгодена наскоро и набързо, само няколко седмици след запознанството си с мъжлето. Та тя, без да иска и между другото, ми каза едно откровение, което беше толкова просто и толкова силно, че ахнах. Винаги съм усещала, че има нещо такова, но си мислех, че е идеализация и не е възможно, защото хората са различни.

Та при завързването на отношения с новия мъж, настоящ годеник, тя осъзнала, че той е по-добър от предишните и от предишния (с който е излизала много повече време) защото... показва привързаността си по същия начин като нея, тоест дава и това, от което тя има нужда.


Предишният и приятел смятал, че когато тя има проблем, той трябва да я остави на мира, един вид - да покаже, че зачита усамотението и размислите и по темата... Докато тя очаквала и искала да я гушне и да я пита какво става, да я изслуша... Това е, което прави настоящият. Това е причината, поради която са и трябвали само броени седмици, за да реши да се омъжи за него. Начинът им на живот е различен, интересите, средата, професиите, всичко. НО... явно, че най-важното е налице!

Защото човек се държи към любимите си хора така, както дълбоко в себе си иска да се държат към него.