Женски мисли, които се подреждат под въздействие на разговори, хора, йога и други. Понякога изобщо не се и подреждат.
петък, 9 март 2012 г.
Опиянение или изтръпване.
събота, 25 февруари 2012 г.
Сега започва утре.
Днес денят ми започна с тази чудесна гледка:
и с този невероятен текст, в който има едно-две неща, които не подкрепям, но само толкова. Останалите 28-29 са абсолютно точни.
Преценете сами дали да започнете от днес с някой от съветите!
неделя, 5 февруари 2012 г.
Уморени крила.*
Идеята тепърва да опознаваме някой, който да не ни допадне и да трябва да го отстраним деликатно от пътя си, или - не дай си боже! - да го харесаме малко, но негативите да са повече и да се измъчваме взаимно известно време на приливи и отливи от обич... Всичко това може да тежи много.
Тогава е толкова изкушаващо да погледнем назад, към някой, останал в миналото, когото обаче знаем в детайли, познаваме и добрите, и лошите му страни, знаем, че няма нужда да изпитваме силни емоции с него, че всичко ще бъде толкова рационално, хедонистично и удобно. Удобно е думата... и поглеждаме назад през прозореца на времето.
Но това е клопка - клопка на егото ни, което не иска някой да го руши наново. То не иска качествата и подходът ни към другите да бъдат подлагани на съмнение, иска да си е спокойно и самоуверено, иска да знае, че някой ни харесва, че имаме значение за някого, че някой иска да прекарва време с нас.
Така че ходът "назад към старите, но златни" помага, но... за малко. Той е с ефект, кратък като от болкоуспокояващо. Защото дълбоко в себе си много добре знаем, че щом предишният път не е проработило с този човек, вероятно и този път няма да проработи. Трябва и двамата да сме поне малко мръднали в емоционалното си развитие...
Присъствието на нещо ново винаги е от значение. А "отминалите" хора по-добре да употребяваме в умерени дози!
*Заглавието е на Дони и Момчил от едно време.
вторник, 24 януари 2012 г.
Can take my mind off you.
понеделник, 22 август 2011 г.
Мъжете си приличат.
Практиката обаче сочи, че мъжът, колкото и да ни се струва специфичен, с негови особености, които са ни приятни и ни забавляват или респектират, в определени ситуации реагира по доста твърдо определена схема. Тя е лесно предсказуема, да не казвам клиширана, стига само да сме извън ситуацията, а не в нея - имам предвид емоционално вътре.
Та така, мили момичета, ако не сте заровени в кърпички и кадри от последния ви разговор, в който нещата са се прецакали, можете лесно да видите следните неща (клишета са, но някои от нас сега осъзнават защо точно тези клишета са се наложили):
- когато не сте му подръка, иска да сте му подръка; но ако го допуснете - тоест, отговаряте на обаждания, винаги сте налична за бързо уговорени срещи, винаги отговаряте на обаждания и смс-и, опа! - вече не му е интересно и се маха;
... оттук идва и другото, което ме остави без думи при потвърждение от страна на приятел (мъж):
- няма проблем, ако не му вдигате телефона или не отговаряте на мейли, съобщения, т.н. Най-много да събудите отново интереса му, поради повишен адреналин - било то от гняв или усещане за изпускане на плячката. След такива действия, можете да се направите, че няма нищо, да се обадите (или да използвате, когато той ви се обади) и да продължите отношенията си оттам, където сте прекъснали.
- ако му се доверявате искрено (включително казвате, че го харесвате и сте готова да правите някакви жертви за него), не му е интересно и се маха; дори да не му казвате всичко, ако усети, че все пак го харесвате и сте готова на жертви за него, не му е интересно и се маха;
- изключително важно - не гледайте как се държи с вас по време на секс, важно е как се държи извън това време. Ако проявява нежност, не значи непременно, че има чувства към вас - просто такъв му е стилът на любене. Може би означава, че е по-чувствителен, но не непременно към вас и във всички ситуации; така че да се придържаме към общия типаж ;-)
- важно е как се държи към вас, а не какво ви говори! (това е за търсещите интелектуално общуване). Може да ви омайва и да е най-интригуващия персонаж, но да е пълна нула като приятел, любим, мъж...
В крайна сметка, важно е да си гледаме своите интереси, да си изживеем своите неща, и да се развиваме по нашия си план, а ако мъжът успее да се впише малко по малко в нашия режими и живот, супер! Но не бива да загърбваме себе си заради него. Иначе не му е интересно и се маха. А докато сме си ние и е проявил вече интерес, няма да се махне, защото..? Вижте картинката - мъжът имат нужда от жена ;-) Нека силата бъде с нас!
сряда, 17 август 2011 г.
Приказка. Без края.
Пепеляшка го погледна сухо и попита: „А не може ли да се виждаме все пак? Да бъдем приятели?”, съзнавайки, че това са пълни глупости, че в момента, в който той е близо до нея, сърцето и ще изхвръква всеки път, а стомахът и ще прави точно обратното по посока движение.
„Разбира се", отвърна престорено ведро принцът. "Аз бих искал да продължим да се виждаме. Когато осмислиш нещата и си готова, ми се обади – знаеш кой пощенски гълъб ще ме намери. Или ползвай телефона”.
„Чудесно, помисли си Пепеляшка, значи все пак иска да поддържа връзка с мен, той ме харесва – ура!ура!ура!”
Тя му се обади след 4 дни, каза че иска да се виждат приятелски. Той каза "Супер, ще ти се обадя..."
След още 6 дни Пепеляшка беше вече използвала 30 пакета носни кърпички, а на всичките и приятели им беше писнало да слушат мнението на принца по различни житейски теми и за различни неща в живота, пре-предадено им от Пепеляшка, която не можеше да спре да мисли за него и го вплиташе като реален персонаж в ежедневието си... Той присъстваше навсякъде с нея и приятелите и. Не можеше да се отрече, че приятелите се забавляваха с неговите шеги, но и не можеха да се отърват от усещането, че тяхното момиче се е побъркало и не може да се свърже обратно с живота си, с живота, в който бяха и те.

Една вечер принцът и се обади – „Отдавна не сме се чували, как си?", каза той. „Хей, как си? Хайде да се видим тези дни", предложи тя, като се опитваше да звучи неангажиращо. Той говореше спокойно, шегуваше се, тя също, но през цялото време в главата и витаеше една и също мисъл „Обичам те, обичам те, обичам те”. Понякога друга мисъл я изместваше: „Защо не искаш пак да сме заедно?”, но тя бъбреше някакви неща относно вчерашния бал, времето, и колко трудно се намира трева за неговия кон. И така до безкрай. Накрая затвориха тежките метални слушалки с пожелания за скорошни срещи. Тя не спа цяла нощ. На другия ден летеше, усмихваше се, приятелите се чудеха какво става и накрая стана ясно – тя си призна. Започна да мисли върху разговора, докато им го предаваше. Осъзна, че нищо ново не е станало, нищо не се е развило от последната им среща, просто бяха приказвали по телефона без крайна цел и без посока. Но пък е толкова сладкодумен, каза си тя. Но пък не знае какво иска, пошепна и вътрешното гласче, подкрепено от гласовете на приятелите и.
След няколко дни принцът пак се обади с предложение за виждане – негов приятел щял да прави бал и щяло да е забавно. Тя се съгласи веднага, въпреки че знаеше, че трябва да се помотае, да се направи на заета... съгласи се от раз и започна да се вълнува за срещата. Принцът дойде, взе я на коня си, отидоха на бала. Пепеляшка се беше постарала да е красива, свежа и весела, за да не го отблъсне със сериозни разговори. Кръгът и от мисли обаче пак си беше ограничен, както и предишния път до: Защо не искаш да сме пак заедно? Искам те, обичам те! , с добавки като „Колко е сладък като се смее!” и „Искам да докосна лицето му”. Той кръжеше наоколо, запознаваше я с разни хора, обръщаше и внимание и разказваше шеги. Тя стоеше смутена и се опитваше да влиза в тон с разговора, като понякога изпускаше някой по-замечтан поглед , но щом усетеше, че той я вижда, веднага се сепваше и поглеждаше в друга посока.
След събитието, принцът я изпрати до вратата на къщата и, като внимателно избягваше всяка физическа близост. Целуна я приятелски и си тръгна. А тя остана да мисли и да чака... какво? Не беше ясно. Просто чакаше.

