Показват се публикациите с етикет емоция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет емоция. Показване на всички публикации

събота, 3 ноември 2012 г.

На свой глас.



Обичам да си пускам високо музика в колата. Обичам, докато върви някоя готина песен, да си увелича звука и да викам с пълно гърло заедно с изпълнителя, карайки. Отпуска и зарежда. Но има и друго. Когато музиката е пусната силно, не чуваш собствения си глас. Викаш, но обикновено чуваш извивките, които певецът прави, неговата интонация и промяна във височините.
И смяташ, че се справяш добре...  до момента, в който някой ненадейно не ти спре радиото. Оп, изненада! Тогава вече чуваш своя глас. Пробвай да пееш тогава. Да свикнеш с гласа си, да приемеш начина, по който ти пееш тази песен. След години пеене в „сянката” на модела, може да е трудно. На мен ми беше. Пробвах и ми отне няколко опита, за да разбера кой е моят глас, истинският. И да го приема... С удоволствие, както се приема дар.


петък, 9 март 2012 г.

Опиянение или изтръпване.

В добавка към размишленията ми за обичта към себе си и значението на отделянето ни от околните, намерих невероятна презентация от българско събитие. 
Темата е доста обширна, но може да обобщим, че е за изконната нужда на човек да остава насаме със себе си, за да осъзнава реалността, в която живее. Ясен Захариев говори и за всевъзможните начини, които намираме, за да НЕ оставаме насаме със себе си, за да НЕ виждаме отстрани живота си, за да "изтръпнем" към реалността и нейните случвания. За да ни е по-лесно. Но по-лесно ли ни е всъщност?  (Тук е силно - мисля, че е към минута 11-та). Стигаме до антидепресанти, до алкохолни безумия, и тук ... идва решението. Вижте по-долу кое е то :-)



събота, 25 февруари 2012 г.

Сега започва утре.

Нещата не бива да започват "от утре". От утре спираме цигарите, започваме да ядем по-малко, от утре започваме да сме по-спокойни към проблемите, от утре ще показваме на близките ни, че ги обичаме... От утре. А днес? Искаме да сме щастливи и днес, нали?
Днес денят ми започна с тази  чудесна гледка:

 и с този невероятен текст, в който има едно-две неща, които не подкрепям, но само толкова. Останалите 28-29 са абсолютно точни.
Преценете сами дали да започнете от днес с някой от съветите!

неделя, 5 февруари 2012 г.

Уморени крила.*

Понякога се случва да се уморим от опити, да не вярваме във възможността да срещнем нов човек, който да запали огън в нас, да не вярваме, че може пак да се сближим с някого, с когото да се чувстваме уютно.

Идеята тепърва да опознаваме някой, който да не ни допадне и да трябва да го отстраним деликатно от пътя си, или - не дай си боже! - да го харесаме малко, но негативите да са повече и да се измъчваме взаимно известно време на приливи и отливи от обич... Всичко това може да тежи много.

Тогава е толкова изкушаващо да погледнем назад, към някой, останал в миналото, когото обаче знаем в детайли, познаваме и добрите, и лошите му страни, знаем, че няма нужда да изпитваме силни емоции с него, че всичко ще бъде толкова рационално, хедонистично и удобно. Удобно е думата... и поглеждаме назад през прозореца на времето.
Но това е клопка - клопка на егото ни, което не иска някой да го руши наново. То не иска качествата и подходът ни към другите да бъдат подлагани на съмнение, иска да си е спокойно и самоуверено, иска да знае, че някой ни харесва, че имаме значение за някого, че някой иска да прекарва време с нас.

Така че ходът "назад към старите, но златни" помага, но... за малко. Той е с ефект, кратък като от болкоуспокояващо. Защото дълбоко в себе си много добре знаем, че щом предишният път не е проработило с този човек, вероятно и този път няма да проработи. Трябва и двамата да сме поне малко мръднали в емоционалното си развитие...
Присъствието на нещо ново винаги е от значение. А "отминалите" хора по-добре да употребяваме в умерени дози!

*Заглавието е на Дони и Момчил от едно време.

вторник, 24 януари 2012 г.

Can take my mind off you.

Преди известно време писах за това, колко е трудно да премахнеш някой от списъка си с приятели в социалните мрежи... Тази вечер почувствах какво е да те махнат от списък с приятели. И то без да знаеш причината и без да ти е даден шанс да разбереш. No communication. No love, no glory / No hero in her sky. Усещането за реалност си е баш реално. И тихичко боли... ще чакам тихичко, докато отмине. И все пак ми липсваш!

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Прави, каквото ти се прави.

Луда нова година. Започна лудо, активно и с промени. Опитвам се да задържа тонуса.
Готино е - правя това, което ми е приятно и не се тровя прекалено за онова, което не ми е. Поставих кефчето и вътрешния си баланс над всичко...
Философия, до която достигнах с много нерви и усилия. Hakuna Matata! It's a problem free phylosophy ;-) Знаете я песничката от "Цар Лъв", нали?


В свободното си време правя, каквото ми се прави. И ми е приятно. Ако не ми е, гледам да го приключа бързо,
да намаля неприятната емоция до минимум.
Да се смея.
Да се виждам с хора, които ме изграждат, а не ме рушат като личност.
Да не съжалявам
Да се радвам на собствената си креативност, интелект, интереси и красота, каквито ги има.
И на скромността си ;-)

На 31 и половина съм.

Нямам време да се тормозя повече
за ситуации, които ще отминат,
за хора, които ще отминат (о, да, и те отминават),
за трудни избори, които и сами ще се решат, ако изчакам или ги проуча достатъчно,
за чужди проблеми, за които не съм отговорна аз.
Така че - прави, каквото ти се прави и се радвай на себе си!
Хакуна Матата :-)