сряда, 31 август 2011 г.

Различни, но еднакви.

Снощи говорих с една позната - сгодена наскоро и набързо, само няколко седмици след запознанството си с мъжлето. Та тя, без да иска и между другото, ми каза едно откровение, което беше толкова просто и толкова силно, че ахнах. Винаги съм усещала, че има нещо такова, но си мислех, че е идеализация и не е възможно, защото хората са различни.

Та при завързването на отношения с новия мъж, настоящ годеник, тя осъзнала, че той е по-добър от предишните и от предишния (с който е излизала много повече време) защото... показва привързаността си по същия начин като нея, тоест дава и това, от което тя има нужда.


Предишният и приятел смятал, че когато тя има проблем, той трябва да я остави на мира, един вид - да покаже, че зачита усамотението и размислите и по темата... Докато тя очаквала и искала да я гушне и да я пита какво става, да я изслуша... Това е, което прави настоящият. Това е причината, поради която са и трябвали само броени седмици, за да реши да се омъжи за него. Начинът им на живот е различен, интересите, средата, професиите, всичко. НО... явно, че най-важното е налице!

Защото човек се държи към любимите си хора така, както дълбоко в себе си иска да се държат към него.

2 коментара:

  1. Ако се вярва на "Мъжете са от Марс, жените от Венера" мъжете и жените подхождат различно в ситуация с проблем. Докато мъжете имат нужда да бъдат оставени на мира в такъв момент, за да помислят и сами да търсят решението, жените търсят утеха и желаят да споделят.

    Предишният приятел на твоята позната не е бил непременно по-лош с нещо или я е обичал по-малко от новия, просто той й е давал това, което той самият би желал да получи в такава ситуация.

    ОтговорИзтриване
  2. Потвърждаваш това, което казвам в поста - той не е получавал от нея търсеното отношение, както и тя от него. А колкото до книгата - и аз се позамислих, но вероятно са заложили повечко на генерализацията...

    ОтговорИзтриване