Показват се публикациите с етикет изводи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изводи. Показване на всички публикации

събота, 3 ноември 2012 г.

На свой глас.



Обичам да си пускам високо музика в колата. Обичам, докато върви някоя готина песен, да си увелича звука и да викам с пълно гърло заедно с изпълнителя, карайки. Отпуска и зарежда. Но има и друго. Когато музиката е пусната силно, не чуваш собствения си глас. Викаш, но обикновено чуваш извивките, които певецът прави, неговата интонация и промяна във височините.
И смяташ, че се справяш добре...  до момента, в който някой ненадейно не ти спре радиото. Оп, изненада! Тогава вече чуваш своя глас. Пробвай да пееш тогава. Да свикнеш с гласа си, да приемеш начина, по който ти пееш тази песен. След години пеене в „сянката” на модела, може да е трудно. На мен ми беше. Пробвах и ми отне няколко опита, за да разбера кой е моят глас, истинският. И да го приема... С удоволствие, както се приема дар.


петък, 9 март 2012 г.

Опиянение или изтръпване.

В добавка към размишленията ми за обичта към себе си и значението на отделянето ни от околните, намерих невероятна презентация от българско събитие. 
Темата е доста обширна, но може да обобщим, че е за изконната нужда на човек да остава насаме със себе си, за да осъзнава реалността, в която живее. Ясен Захариев говори и за всевъзможните начини, които намираме, за да НЕ оставаме насаме със себе си, за да НЕ виждаме отстрани живота си, за да "изтръпнем" към реалността и нейните случвания. За да ни е по-лесно. Но по-лесно ли ни е всъщност?  (Тук е силно - мисля, че е към минута 11-та). Стигаме до антидепресанти, до алкохолни безумия, и тук ... идва решението. Вижте по-долу кое е то :-)



събота, 25 февруари 2012 г.

Сега започва утре.

Нещата не бива да започват "от утре". От утре спираме цигарите, започваме да ядем по-малко, от утре започваме да сме по-спокойни към проблемите, от утре ще показваме на близките ни, че ги обичаме... От утре. А днес? Искаме да сме щастливи и днес, нали?
Днес денят ми започна с тази  чудесна гледка:

 и с този невероятен текст, в който има едно-две неща, които не подкрепям, но само толкова. Останалите 28-29 са абсолютно точни.
Преценете сами дали да започнете от днес с някой от съветите!

неделя, 5 февруари 2012 г.

Уморени крила.*

Понякога се случва да се уморим от опити, да не вярваме във възможността да срещнем нов човек, който да запали огън в нас, да не вярваме, че може пак да се сближим с някого, с когото да се чувстваме уютно.

Идеята тепърва да опознаваме някой, който да не ни допадне и да трябва да го отстраним деликатно от пътя си, или - не дай си боже! - да го харесаме малко, но негативите да са повече и да се измъчваме взаимно известно време на приливи и отливи от обич... Всичко това може да тежи много.

Тогава е толкова изкушаващо да погледнем назад, към някой, останал в миналото, когото обаче знаем в детайли, познаваме и добрите, и лошите му страни, знаем, че няма нужда да изпитваме силни емоции с него, че всичко ще бъде толкова рационално, хедонистично и удобно. Удобно е думата... и поглеждаме назад през прозореца на времето.
Но това е клопка - клопка на егото ни, което не иска някой да го руши наново. То не иска качествата и подходът ни към другите да бъдат подлагани на съмнение, иска да си е спокойно и самоуверено, иска да знае, че някой ни харесва, че имаме значение за някого, че някой иска да прекарва време с нас.

Така че ходът "назад към старите, но златни" помага, но... за малко. Той е с ефект, кратък като от болкоуспокояващо. Защото дълбоко в себе си много добре знаем, че щом предишният път не е проработило с този човек, вероятно и този път няма да проработи. Трябва и двамата да сме поне малко мръднали в емоционалното си развитие...
Присъствието на нещо ново винаги е от значение. А "отминалите" хора по-добре да употребяваме в умерени дози!

*Заглавието е на Дони и Момчил от едно време.

сряда, 17 август 2011 г.

Женски акъл. От оня, който идва после.

Понякога е по-добре да се прекрати връзката още в началото. Какви поуки можем да извлечем тогава? Научаваме някои неща за себе си... ако сме достатъчно осъзнати или има кой да ни насочи с правилните въпроси, както е в моя случай. Ето някои изводи от последния ми казус:
1. Подхождането с безусловно „детско” доверие трябва да бъде правено с внимание, защото хората са различни и не задължително ще го оправдаят. Ако не го оправдаят, разочарованието може да е по-голямо от нужното. Балансът май ми липсва. Но и към момента не разбирам как е възможен – или имаш вяра у някого и си открит или не... Как иначе ще се зародят връзките и близостта? Но е факт, че всеки си носи собствения филм във всички следващи отношения.

2. В интимни отношения хората се променят. Човек, който е бил перфектен приятел, може да реагира по невероятни начини при близост и застрашаване на свободата... в главата му. Човекът, заради когото навлезнах в тази тема, се спече толкова от моя смс: „Връщай се скоро, липсваш ми”, че стана саркастичен, опита се да ме отблъсне с думи и действия, а когато не се получи, се кри цяла седмица и после прекрати отношенията ни. Започна да мисли само за себе си и спасението си. Нищо около мен не го интересува вече, а не беше така когато бяхме приятели. Или само ми се е струвало така тогава?

3. Продължение на горното – когато решим, можем да се заблуждаваме мнооого успешно сами. Игнорираме или се бавим в разчитането на знаците, които човекът отсреща ни дава, търсим логическите признаци, а не чувството.

4. Интуицията не лъже – когато усетя, че нещо не е наред, значи не е наред. Колкото да ми казват, че си фантазирам... Накрая винаги се оказва, че е трябвало да вярвам на усещането, а не на логиката на думите в диалога ни.

5. Рационален човек не е равно на емоционално осъзнат човек. Може да анализира безкрайно добре всичко, но да не знае какво прави в отношенията с хората и защо.
6. Внимание и време заслужава само мъж, който оценява доверието, грижата и нежността ми и на свой ред ги проявява към мен.

7. Няма полза от тръшкане. Когато осъзнавам какво се случва, въпреки загубата и объркването, значи съм направила крачка напред. Когато продължавам да ценя живота си, себе си и нещата, които правя и ми се случват - значи съм направила 4 крачки напред.