четвъртък, 15 декември 2011 г.

Предпразнично, самодоволно.

В края на годината всеки неусетно започва да си прави равносметка... Това не е толкова лошо, стига да мислиш какво си постигнал, а не толкова какво не си. Защото винаги има неща, които не сме постигнали. Но пък, ако ги нямаше, към какво щяхме да се стремим и какво щеше да ни кара да се променяме, да се развиваме, да се опитваме да сме по-готини, по-добри, по-уверени, по-живички? Така че, няма лошо - нека има непостигнати неща. А постигнатите, ах, постигнатите ;-)



Няколко неща ме накараха да се чувствам объркано-смутено-добре когато се случиха, а сега като мисля за тях, ме карат да се чувствам спокойно-самодоволно-добре. Ето ги, не в хронологичен ред:

- започнах да нося повече рокли и поли, отколкото панталони
- отказах виждане на любим мъж, защото се беше държал зле с мен
- пробвах как ми стоят червено червило и оранжев лак за нокти (поотделно и заедно)
- поисках си пари, които ми бяха обещани и си бях заработила
- пробвах се да общувам с непознати с по-малко думи, като разчитам повече на усещането за харесване, а не на перфектната вербална комуникация
- пробвах се да поддържам собствен блог, дори два и да говоря за лични неща в тях
- пробвах да говоря с родителите си за чувства
- пробвах да живея сама

Като се сетя, ще добавя и още.

Извод от тези опити:
Понякога си струва човек да върви срещу течението на собственото си възпитание и усещане, ей така, за да провери дали е на точното място, за да провери кой е, как се чувства при други обстоятелства и с друго поведение.

При мен тези неща подействаха чудотворно и сега очаквам да съм в добро, глуповато настроение за празниците. Пожелавам и на вас да сте малки ведри глупачета :-)

сряда, 16 ноември 2011 г.

Деструкция, реконструкция.


Чистя. Хора, вещи, чувства, концепции излишни, конструкти остарели.
Горя ги и те мен горят. Болят ме. И ще продължават да ме болят, по(-)малко всеки ден.
Но ще ги надмогна, ще погледна над тях.
Голямата картина се вижда само отгоре.
Издигам се. Аз, феникс.

петък, 14 октомври 2011 г.

(Усещане за) реалност.

Оказва се изключително трудно решение да изтриеш някого от приятелския си списък във Фейсбук. Усещането за това, че го триеш от живота си е толкова безумно, защото реално може да поддържаш връзка с човека в оффлайн пространството - да, така е, в случай, че сте забравили ;-)
Усещането е и шокиращо, защото не си осъзнавал, че си толкова привързан и зависим от глупавия списък. Но трудността, объркването и болката са си съвсем реални, а не виртуални.

сряда, 31 август 2011 г.

Различни, но еднакви.

Снощи говорих с една позната - сгодена наскоро и набързо, само няколко седмици след запознанството си с мъжлето. Та тя, без да иска и между другото, ми каза едно откровение, което беше толкова просто и толкова силно, че ахнах. Винаги съм усещала, че има нещо такова, но си мислех, че е идеализация и не е възможно, защото хората са различни.

Та при завързването на отношения с новия мъж, настоящ годеник, тя осъзнала, че той е по-добър от предишните и от предишния (с който е излизала много повече време) защото... показва привързаността си по същия начин като нея, тоест дава и това, от което тя има нужда.


Предишният и приятел смятал, че когато тя има проблем, той трябва да я остави на мира, един вид - да покаже, че зачита усамотението и размислите и по темата... Докато тя очаквала и искала да я гушне и да я пита какво става, да я изслуша... Това е, което прави настоящият. Това е причината, поради която са и трябвали само броени седмици, за да реши да се омъжи за него. Начинът им на живот е различен, интересите, средата, професиите, всичко. НО... явно, че най-важното е налице!

Защото човек се държи към любимите си хора така, както дълбоко в себе си иска да се държат към него.

понеделник, 29 август 2011 г.

Лудост ли е?

" - Можеш ли да ме обичаш? - попита Ела.
- Вече те обичам - усмихна се Азис.
- Но дори не ме познаваш!
- Не е нужно да те познавам, за да те обичам.
Тя въздъхна.
-Това е налудничаво."

Елиф Шафак, "Любов"

петък, 26 август 2011 г.

Play the game.

Отношенията с хората са игра. Не само любовните, но и приятелските. Въпросът е дали само единия определя правилата или всеки се държи според своите, все пак зачитайки тези на другия човек.
Кога да се видим, дали да се обадя, защо ми отказа.... хиляди въпроси и избори, които да се правят всеки ден, всеки час. Трудничко ми се вижда.
Дали е възможно да се играе без напрежение? Защото ако излизаме от играта всеки път, когато ни напряга, май бягаме от отговорност. Ако оставаме пък, се тормозим и трупаме негативи към партньора в нея. Трябва да е възможно да се играе без напрежение, с удоволствие.
Все още не зная какъв е отговорът. Затова не е разумно да се виждам с него, докато не разбера дали искам да играя играта и по какви правила. Това явно ще отнеме време, дано не е месеци и години. А как ми липсва понякога! От друга страна - Фреди казва: This is your life - don't play hard to get.... Объркващо е. Явно човек трябва просто да се остави да греши в играта понякога и после да види къде е сбъркал.

понеделник, 22 август 2011 г.

Мъжете си приличат.

Преди време никога не бих казала, че всички мъже са еднакви. Винаги съм се противяла на това мнение, когато го чуех. Това беше преди - когато бях научена на уважение към тях и ги поставях на пиедестал, особено когато ми харесваха повечко ;-)

Практиката обаче сочи, че мъжът, колкото и да ни се струва специфичен, с негови особености, които са ни приятни и ни забавляват или респектират, в определени ситуации реагира по доста твърдо определена схема. Тя е лесно предсказуема, да не казвам клиширана, стига само да сме извън ситуацията, а не в нея - имам предвид емоционално вътре.


Та така, мили момичета, ако не сте заровени в кърпички и кадри от последния ви разговор, в който нещата са се прецакали, можете лесно да видите следните неща (клишета са, но някои от нас сега осъзнават защо точно тези клишета са се наложили):

- когато не сте му подръка, иска да сте му подръка; но ако го допуснете - тоест, отговаряте на обаждания, винаги сте налична за бързо уговорени срещи, винаги отговаряте на обаждания и смс-и, опа! - вече не му е интересно и се маха;

... оттук идва и другото, което ме остави без думи при потвърждение от страна на приятел (мъж):

- няма проблем, ако не му вдигате телефона или не отговаряте на мейли, съобщения, т.н. Най-много да събудите отново интереса му, поради повишен адреналин - било то от гняв или усещане за изпускане на плячката. След такива действия, можете да се направите, че няма нищо, да се обадите (или да използвате, когато той ви се обади) и да продължите отношенията си оттам, където сте прекъснали.

- ако му се доверявате искрено (включително казвате, че го харесвате и сте готова да правите някакви жертви за него), не му е интересно и се маха; дори да не му казвате всичко, ако усети, че все пак го харесвате и сте готова на жертви за него, не му е интересно и се маха;

- изключително важно - не гледайте как се държи с вас по време на секс, важно е как се държи извън това време. Ако проявява нежност, не значи непременно, че има чувства към вас - просто такъв му е стилът на любене. Може би означава, че е по-чувствителен, но не непременно към вас и във всички ситуации; така че да се придържаме към общия типаж ;-)

- важно е как се държи към вас, а не какво ви говори! (това е за търсещите интелектуално общуване). Може да ви омайва и да е най-интригуващия персонаж, но да е пълна нула като приятел, любим, мъж...

В крайна сметка, важно е да си гледаме своите интереси, да си изживеем своите неща, и да се развиваме по нашия си план, а ако мъжът успее да се впише малко по малко в нашия режими и живот, супер! Но не бива да загърбваме себе си заради него. Иначе не му е интересно и се маха. А докато сме си ние и е проявил вече интерес, няма да се махне, защото..? Вижте картинката - мъжът имат нужда от жена ;-) Нека силата бъде с нас!