Отношенията с хората са игра. Не само любовните, но и приятелските. Въпросът е дали само единия определя правилата или всеки се държи според своите, все пак зачитайки тези на другия човек.
Кога да се видим, дали да се обадя, защо ми отказа.... хиляди въпроси и избори, които да се правят всеки ден, всеки час. Трудничко ми се вижда.
Дали е възможно да се играе без напрежение? Защото ако излизаме от играта всеки път, когато ни напряга, май бягаме от отговорност. Ако оставаме пък, се тормозим и трупаме негативи към партньора в нея. Трябва да е възможно да се играе без напрежение, с удоволствие.
Все още не зная какъв е отговорът. Затова не е разумно да се виждам с него, докато не разбера дали искам да играя играта и по какви правила. Това явно ще отнеме време, дано не е месеци и години. А как ми липсва понякога! От друга страна - Фреди казва: This is your life - don't play hard to get.... Объркващо е. Явно човек трябва просто да се остави да греши в играта понякога и после да види къде е сбъркал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар