Показват се публикациите с етикет лак. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лак. Показване на всички публикации

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Предпразнично, самодоволно.

В края на годината всеки неусетно започва да си прави равносметка... Това не е толкова лошо, стига да мислиш какво си постигнал, а не толкова какво не си. Защото винаги има неща, които не сме постигнали. Но пък, ако ги нямаше, към какво щяхме да се стремим и какво щеше да ни кара да се променяме, да се развиваме, да се опитваме да сме по-готини, по-добри, по-уверени, по-живички? Така че, няма лошо - нека има непостигнати неща. А постигнатите, ах, постигнатите ;-)



Няколко неща ме накараха да се чувствам объркано-смутено-добре когато се случиха, а сега като мисля за тях, ме карат да се чувствам спокойно-самодоволно-добре. Ето ги, не в хронологичен ред:

- започнах да нося повече рокли и поли, отколкото панталони
- отказах виждане на любим мъж, защото се беше държал зле с мен
- пробвах как ми стоят червено червило и оранжев лак за нокти (поотделно и заедно)
- поисках си пари, които ми бяха обещани и си бях заработила
- пробвах се да общувам с непознати с по-малко думи, като разчитам повече на усещането за харесване, а не на перфектната вербална комуникация
- пробвах се да поддържам собствен блог, дори два и да говоря за лични неща в тях
- пробвах да говоря с родителите си за чувства
- пробвах да живея сама

Като се сетя, ще добавя и още.

Извод от тези опити:
Понякога си струва човек да върви срещу течението на собственото си възпитание и усещане, ей така, за да провери дали е на точното място, за да провери кой е, как се чувства при други обстоятелства и с друго поведение.

При мен тези неща подействаха чудотворно и сега очаквам да съм в добро, глуповато настроение за празниците. Пожелавам и на вас да сте малки ведри глупачета :-)

събота, 20 август 2011 г.

Цветна промяна.




Преди никога не бих се декорирала с цветен грим и лак. Винаги бледорозово, телесен цвят червило и безцветен лак. Както една приятелка нарече това - стилът "Хигиенична съм, но не съм жена". Обличала съм ярки цветове, но винаги само по едно ярко нещо, премерено. Сега е време това да се промени :-)
Започвам да се възприемам като бяло платно, като произведение на изкуството, към което трябва да се добавят различни и нови елементи, които да го украсят и да покажат нови страни от произведението (няма да казвам шедьовъра ;-), да изтъкнат различни акценти и с фокус върху различните му лица.
Затова и на морето стигнах до манията по оранжевия лак за нокти - не точно оранжев, но ярък - цвят корал, набиващ се на очи, аксесоар сам по себе си.
Ето го и него:
Само като си погледна ноктенцата и се чувствам весела и живичка! Доволна съм :-) Отивам да си сложа и на ръцете такъв...