Показват се публикациите с етикет игра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет игра. Показване на всички публикации

събота, 17 март 2012 г.

Не на отличниците.


Наскоро в интервю наша спортистка – мисля, че Ивет Лалова - каза, че благодари на родителите си, които винаги я учели, че грешките са част от играта. Слушах интервюто с половин ухо, но тази реплика ме сепна. Остави ме без думи. Никога не ми беше хрумвало, че такава философия може да е част от възпитанието на детето. Че то може да бъде подкрепяно в пробите и грешките си,  да бъде учено да се учи от тях. 

Подходът „проба-грешка” е нещо непознато  за детето-отличник. То е възпитано да е винаги първо, по-добро и най-умно. Пробата, и още повече грешката, са нежелани чужденци  в неговия малък свят, оформен от най-вече от семейството. Отнето му е разбирането, че тези две неща са напълно нормална част от живота, че му помагат да се развива и да учи, да стане самоуверен човек. За разлика от не-отличните ученици, които имат проблемно поведение и собствено мнение, които знаят, че ако родителите им са извикани от класния ръководител, това не е краят на света.  

Отличническата нагласа води до неочаквани от родителското тяло последици. 


Тя кара детето, дори и като възрастен вече човек, да се чувства несигурно при новости, да се придържа към установеното, към утъпканите начини за поведение и работа и така  -  да се вкарва в рамки, да става все по-тесногръд и предвидим човек и професионалист.

Още по-лошо, поради собствената си неувереност и страх от грешки, е много вероятно  такъв човек да реагира негативно и на опитите на други хора  да подхождат нестандартно и новаторски... Последиците от това в работно и лично отношение могат да са много и все неприятни.

И не на последно място – чувството за неспособност да твориш и да измисляш интересни неща, чувството, че си скучен за околните поради прекомерна праволинейност. Което може би няма значение за родителите, споменати по-горе, но има значение за живота и себеусещането на човека. Има значение за щастието му. 

Повече по темата скоро.  А тук е мнението на може би единствения в света „грешколог”. 


петък, 26 август 2011 г.

Play the game.

Отношенията с хората са игра. Не само любовните, но и приятелските. Въпросът е дали само единия определя правилата или всеки се държи според своите, все пак зачитайки тези на другия човек.
Кога да се видим, дали да се обадя, защо ми отказа.... хиляди въпроси и избори, които да се правят всеки ден, всеки час. Трудничко ми се вижда.
Дали е възможно да се играе без напрежение? Защото ако излизаме от играта всеки път, когато ни напряга, май бягаме от отговорност. Ако оставаме пък, се тормозим и трупаме негативи към партньора в нея. Трябва да е възможно да се играе без напрежение, с удоволствие.
Все още не зная какъв е отговорът. Затова не е разумно да се виждам с него, докато не разбера дали искам да играя играта и по какви правила. Това явно ще отнеме време, дано не е месеци и години. А как ми липсва понякога! От друга страна - Фреди казва: This is your life - don't play hard to get.... Объркващо е. Явно човек трябва просто да се остави да греши в играта понякога и после да види къде е сбъркал.