Показват се публикациите с етикет женственост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет женственост. Показване на всички публикации

понеделник, 19 март 2012 г.

Отлично. Не. Творческо.


Аз нямам хоби. И винаги съм мислила, че нямам интереси извън работа и пиенето на кафе с приятели. Но осъзнах, че нямам хоби, защото не съм си позволявала да преживея нищо ново, защото новите неща не са ми познати, не зная как се правят. Пробването не отговаряше на възпитанието ми. 

Защото съм учена да съм винаги на висота. Ако не съм, по-добре да не правя нещото, защото  - о, ужас! – може да сбъркам и да не стане идеално. И тогава – голям срам! А срамът, вярвайте ми, е голям двигател. Или спирачка. 

Не се занимавам с фотография, защото тя включва познаване на техника, която не познавам. Не готвя, защото първият път манджите няма да се получат и не зная точно какво означава „брашно, колкото поеме” или „до зачервяване”.  Примерите са не един и два. Слава богу, че съществуват организираните курсове и групи, където отговорността за резултата е отчасти прехвърлена към инструктора. Иначе никога нямаше да тръгна и на йога. 

Но, благодарение на определeни ситуации и разговори с някои хора,  осъзнах, че подходът на отличника трябва и може да бъде оставен в училище.
 
Сега се пробвам да готвя - с внимателно подбиране на рецептите, така че да нямат повече от 3-4 действия. Самостоятелното приготвяне на едни спагети по селски и една печена сьомга ме направиха толкова щастлива, че дни наред говорех за тях, давах рецептите и се кефих на спомена за усещането. Просто реших да сготвя и се получи – може би не идеално, но усещането за любопитство, за свобода, за градивно творчество бяха невероятни.  

Не на отличническия манталитет. Трябва да пробваме и да бъркаме повече. И да не ни е страх от грешките.  Те са творчеството ни, а то е радостта от живота.

събота, 20 август 2011 г.

Цветна промяна.




Преди никога не бих се декорирала с цветен грим и лак. Винаги бледорозово, телесен цвят червило и безцветен лак. Както една приятелка нарече това - стилът "Хигиенична съм, но не съм жена". Обличала съм ярки цветове, но винаги само по едно ярко нещо, премерено. Сега е време това да се промени :-)
Започвам да се възприемам като бяло платно, като произведение на изкуството, към което трябва да се добавят различни и нови елементи, които да го украсят и да покажат нови страни от произведението (няма да казвам шедьовъра ;-), да изтъкнат различни акценти и с фокус върху различните му лица.
Затова и на морето стигнах до манията по оранжевия лак за нокти - не точно оранжев, но ярък - цвят корал, набиващ се на очи, аксесоар сам по себе си.
Ето го и него:
Само като си погледна ноктенцата и се чувствам весела и живичка! Доволна съм :-) Отивам да си сложа и на ръцете такъв...