На свой глас.

Обичам да си пускам високо музика в колата. Обичам, докато върви някоя готина песен, да си увелича звука и да викам с пълно гърло заедно с изпълнителя, карайки. Отпуска и зарежда. Но има и друго. Когато музиката е пусната силно, не чуваш собствения си глас. Викаш, но обикновено чуваш извивките, които певецът прави, неговата интонация и промяна във височините.
И смяташ, че се справяш добре...  до момента, в който някой ненадейно не ти спре радиото. Оп, изненада! Тогава вече чуваш своя глас. Пробвай да пееш тогава. Да свикнеш с гласа си, да приемеш начина, по който ти пееш тази песен. След години пеене в „сянката” на модела, може да е трудно. На мен ми беше. Пробвах и ми отне няколко опита, за да разбера кой е моят глас, истинският. И да го приема... С удоволствие, както се приема дар.

Женски акъл. От оня, който идва после.

Понякога е по-добре да се прекрати връзката още в началото. Какви поуки можем да извлечем тогава? Научаваме някои неща за себе си... ако сме достатъчно осъзнати или има кой да ни насочи с правилните въпроси, както е в моя случай. Ето някои изводи от последния ми казус:

1. Подхождането с безусловно „детско” доверие трябва да бъде правено с внимание, защото хората са различни и не задължително ще го оправдаят. Ако не го оправдаят, разочарованието може да е по-голямо от нужното. Балансът май ми липсва. Но и към момента не разбирам как е възможен – или имаш вяра у някого и си открит или не... Как иначе ще се зародят връзките и близостта? Но е факт, че всеки си носи собствения филм във всички следващи отношения.

2. В интимни отношения хората се променят. Човек, който е бил перфектен приятел, може да реагира по невероятни начини при близост и застрашаване на свободата... в главата му. Човекът, заради когото навлезнах в тази тема, се спече толкова от моя смс: „Връщай се скоро, липсваш ми”, че стана саркастичен, опита се да ме отблъсне с думи и действия, а когато не се получи, се кри цяла седмица и после прекрати отношенията ни. Започна да мисли само за себе си и спасението си. Нищо около мен не го интересува вече, а не беше така когато бяхме приятели. Или само ми се е струвало така тогава?

3. Продължение на горното – когато решим, можем да се заблуждаваме мнооого успешно сами. Игнорираме или се бавим в разчитането на знаците, които човекът отсреща ни дава, търсим логическите признаци, а не чувството.

4. Интуицията не лъже – когато усетя, че нещо не е наред, значи не е наред. Колкото да ми казват, че си фантазирам... Накрая винаги се оказва, че е трябвало да вярвам на усещането, а не на логиката на думите в диалога ни.

5. Рационален човек не е равно на емоционално осъзнат човек. Може да анализира безкрайно добре всичко, но да не знае какво прави в отношенията с хората и защо.
6. Внимание и време заслужава само мъж, който оценява доверието, грижата и нежността ми и на свой ред ги проявява към мен.

7. Няма полза от тръшкане. Когато осъзнавам какво се случва, въпреки загубата и объркването, значи съм направила крачка напред. Когато продължавам да ценя живота си, себе си и нещата, които правя и ми се случват - значи съм направила 4 крачки напред.